Анормалната психология е клон на психологията, който се занимава с психопатология и ненормално поведение, често в клиничен контекст. Терминът обхваща широк спектър от разстройства, от депресия до обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) до личностни разстройства. Консултанти, клинични психолози и психотерапевти често работят директно в тази област.
Самият термин ненормален е предмет на значителни дебати. Какво точно е „нормално“ и кой може да реши? Социалните норми, които често се използват, за да се определи кое е нормално спрямо ненормално, също могат да се променят с течение на времето, така че установяването на стандартна дефиниция не е просто.
Какво е анормална психология?
Ненормалната психология се фокусира върху моделите на емоции, мисъл и поведение, които могат да бъдат признаци на психично състояние. Вместо разграничението между нормално и ненормално, психолозите в тази област се фокусират върху нивото на дистрес, което поведението, мислите или емоциите могат да причинят.
Ако поведението създава проблеми в живота на човека или пречи на други хора, това би било „ненормално“ поведение. В такива случаи поведението може да изисква някакъв вид намеса за психично здраве.
Според Националния институт по психично здраве (NIMH) почти всеки пети възрастен в САЩ живее с психично заболяване.
Перспективи за абнормна психология
Съществуват редица различни перспективи, използвани в ненормалната психология. Докато някои психолози или психиатри могат да се съсредоточат върху една гледна точка, много специалисти по психично здраве използват елементи от множество области, за да разберат по-добре и да лекуват психологически разстройства.
Психоаналитичен подход
Тази перспектива се корени в теориите на Зигмунд Фройд.Психоаналитичният подход предполага, че много ненормално поведение произтичат от несъзнавани мисли, желания и спомени.
Въпреки че тези чувства са извън осъзнаването, все още се смята, че влияят върху съзнателните действия.
Терапевтите, които възприемат този подход, вярват, че чрез анализ на спомени, поведения, мисли и дори сънища, хората могат да разкрият и да се справят с някои от чувствата, които са довели до неадаптивно поведение и дистрес.
Поведенчески подход
Този подход към ненормалната психология се фокусира върху наблюдаемото поведение.При поведенческата терапия акцентът е върху засилването на положителното поведение, а не върху засилването на неадаптивното поведение.
Поведенческият подход е насочен само към самото поведение, а не към основните причини. Когато се занимава с ненормално поведение, поведенческият терапевт може да използва стратегии като класическо кондициониране и оперантно кондициониране, за да помогне за елиминиране на нежеланото поведение и за преподаване на ново поведение.
Медицински подход
Този подход към ненормалната психология се фокусира върху биологичните причини за психични заболявания, като набляга на разбирането на основната причина за разстройства, която може да включва генетично наследство, свързани физически заболявания, инфекции и химически дисбаланс. Медицинското лечение често има фармакологичен характер, въпреки че медикаментите често се използват заедно с някакъв вид психотерапия.
Когнитивен подход
Когнитивният подход към ненормалната психология се фокусира върху това как вътрешните мисли, възприятия и разсъждения допринасят за психологическите разстройства. Когнитивните лечения обикновено се фокусират върху това да помогнат на индивида да промени мислите или реакциите си.
Когнитивната терапия може също да се използва заедно с поведенчески методи в техника, известна като когнитивна поведенческа терапия (CBT).
Теми в ненормалната психология
Основните теми в ненормалната психология са изследването, разбирането, диагностиката, лечението и профилактиката на психологическите разстройства. Психологическите разстройства се определят като модели на поведенчески или психологически симптоми, които засягат множество области на живота. Тези състояния създават стрес за лицето, което изпитва симптоми.
„Диагностично-статистическото ръководство за психични разстройства“ се публикува от Американската психиатрична асоциация (APA) и се използва от специалисти по психично здраве за различни цели. Наръчникът съдържа списък на психиатрични разстройства, диагностични кодове, информация за разпространението на всяко разстройство и диагностични критерии. Някои от категориите психологически разстройства включват:
- Тревожни разстройства, като социално тревожно разстройство, паническо разстройство и генерализирано тревожно разстройство
- Нарушения на настроението, като депресия и биполярно разстройство
- Нарушения на невроразвитието, като интелектуално увреждане или разстройство от аутистичния спектър
- Неврокогнитивни разстройства като делириум
- Личностни разстройства, като гранично разстройство на личността, избягващо разстройство на личността и обсесивно-компулсивно разстройство на личността
- Нарушения на употребата на вещества
Критика
Полето на ненормалната психология не е без критика. В допълнение към дебатите относно използването на самия термин „ненормално“, някои смятат, че тази област има редица недостатъци.
- По-специално, някои смятат, че тази област заклеймява уязвимите и потиснати хора.
- Той също така не отчита факта, че има големи културни разлики в това, което се счита за нормално и ненормално.
- Критиците също така предполагат, че областта на ненормалната психология има тенденция да патологизира нормалните вариации в човешкото поведение.
- Някои също така предлагат, че медицинският подход към психичните заболявания често се фокусира само върху биологични и генетични детерминанти на дистрес, вместо да приема по-цялостен поглед.
Едно проучване установи, че преподаването на студенти на абнормна психология не намалява стигмата на психичното здраве, подобрява отношението към психичните заболявания или увеличава поведението при търсене на помощ сред учениците.
Дума от Verywell
Ненормалната психология може да се фокусира върху нетипично поведение, но фокусът й не е да гарантира, че всички хора се вписват в тясното определение на „нормално“. В повечето случаи той е съсредоточен върху идентифицирането и лечението на проблеми, които могат да причинят стрес или увреждане в някакъв аспект от живота на индивида. Като разбират по-добре какво е „ненормално“, изследователите и терапевтите могат да измислят нови начини да помогнат на хората да живеят по-здравословно и по-пълноценно.