Работих като терапевт почти 20 години. Моята книга 13 неща, които психически силните хора не правят често се нарежда номер едно в категорията за щастие на Amazon - от милиони други книги.
Като цяло съм написал четири книги за умствената сила. Те са преведени на повече от 40 езика и са попаднали в списъците на бестселърите по целия свят.
Аз съм главен редактор на Verywell Mind, най-големият уебсайт за психично здраве в света. Аз също съм домакин Подкастът на ума на Verywell.
Моето образование, опит и признания обаче не ме правят имунизиран срещу трудности и емоционален стрес.
Както повечето останали, и аз съм преживял трудни времена. Майка ми почина от мозъчна аневризма, когато бях на 23. Три години по-късно 26-годишният ми съпруг почина от инфаркт.
Загубата на двамата хора, които бяха най-близо до мен, ми направи реална цифра. Отне ми години, за да преодолея мъката си и да приема как тези загуби ме промениха.
За щастие сега имам страхотен живот. Живея на платноходка във Флорида Кийс. Плащам ми да пиша книги и да интервюирам невероятни хора в подкаста. И все пак все още виждам терапевт, защото искам да съм сигурен, че живея живота си пълноценно.
Терапията ми помага да се чувствам най-добре
Ако съм научил нещо от загубите си, значи животът е кратък. Затова искам да съм сигурен, че ще се наслаждавам на всяка ценна минута, доколкото съм способен.
Все пак не се притискам да бъда щастлив. Толериращият дистрес ми помага да се уча и да растя.
Управлението на дискомфортните чувства също е от ключово значение за зарастването на емоционални рани. И позволяването да изпитвам неприятни емоции ми помага да оценя по-приятните, като щастието.
Моят терапевт посочва моменти, когато позволявам на емоциите си да помрачават преценката ми. И понякога той ми помага да решавам конкретни проблеми, пред които съм изправен.
Разговорът с терапевт ми помага да свържа много точки в живота си. Това, че казвам нещата на глас на обективен човек, ми помага да се разбера по-добре.
Доста често терапевтът ми казва същите неща, които казвам на хората, които влизат в кабинета ми. Изслушването на моя терапевт да казва тези неща на глас ми помага да разпозная кога мислите ми са ирационални (въпреки че изглеждат доста правдоподобни в собствената ми глава).
Психичното здраве се колебае
Имаше много пъти в живота ми, когато психическото ми здраве страдаше. Израснах в тревожно дете, което вероятно отговаря на критериите за множество диагнози, вариращи от тревожност при раздяла до социална тревожност.
Загубата на майка ми и съпруга ми всъщност излекува много от безпокойството ми по странен начин. Помислих, че най-лошите възможни неща, които могат да се случат, вече са се случили - и които поставят нещата в перспектива. Изведнъж малки неща като публично говорене вече не се чувстваха страшни.
Справянето със смъртта на близките ми обаче внесе нови страхове в живота ми. Има моменти, в които съм убеден, че хората около мен ще умрат във всеки един момент.
Мозъкът ми се опитва да ме убеди, че кашлицата на любимия човек вероятно е признак на смъртоносна пневмония или че изрязването на хартията им вероятно ще се превърне в смъртоносна инфекция. Посещението на терапевт ми помага да осмисля лъжите, които мозъкът ми казва.
Има моменти, когато се чувствам доста психически силен. И тогава, има дни, в които чувствам, че нямам никакъв бизнес като човек, който буквално е написал книгата за умствената сила.
Стигмата, прикрепена към терапията
Съществува убеждението, че ако говорите с някого, трябва да имате сериозни проблеми. Израснах, мислейки по този начин.
Произхождам от семейство, където проблемите с психичното здраве и злоупотребата с наркотици са широко разпространени, но рядко се споменават. Когато темата не може да бъде избегната, използваме думи като „химически дисбаланс“, защото звучи по-добре от „шизофрения“.
Когато изучавах психология и психично здраве в колежа, научих, че по света няма две групи хора - психически здрави и психично болни. Вместо това всички се борят с проблеми с психичното здраве по едно или друго време.
Също така научих, че не можем да контролираме всички аспекти на психичното си здраве. Генетиката, житейският опит и личността са основни фактори за психичното здраве.
Можем обаче да предприемем стъпки за управление на психичното си здраве по най-добрия начин. За мен посещението на терапевт е едно от нещата, което ми помага да се чувствам най-добре.
Осъзнавам, че не всеки има лукса да посещава терапия. Но ако го направите, горещо го препоръчвам (дори ако вече се справяте добре в живота). Разговорът с някого може да ви помогне да постигнете най-големия си потенциал.
