Самонараняването е акт на нараняване на тялото без намерение за самоубийство. Макар самонараняването да е съвсем различно поведение от самоубийството, то често се разглежда като предупреждение с червен флаг на лица, които вероятно ще се опитат да се самоубият по-късно.
Неубийственото самонараняване може да приеме много различни форми, включително рязане, изгаряне, надраскване, абразия, удари и удари с глава. По-тежките случаи включват счупване на кости, самоампутация и трайно увреждане на очите.
Самонараняването е симптом, свързан с различни форми на психиатрични заболявания, включително големи депресивни цикли на биполярно разстройство. Други причини включват гранично разстройство на личността, хранителни разстройства и дисоциативни разстройства.
Демография на самонараняванията
Самонараняванията се наблюдават по-често при по-млади хора с 17% от тийнейджърите и около 15% от студентите, които се самонараняват. Седемнадесет процента е и преобладаването на самонараняване през целия живот. В един анализ на набора от данни за самонараняване от 1990 до 2015 г. процентите се увеличават през 2015 г.
Първият епизод обикновено се случва около 13-годишна възраст, като почти половината (47 процента) съобщават само за един или два епизода. Най-често се съобщава за поведение при самонараняване (45%), а момичетата в този анализ са по-склонни да се самонаранят. Най-честата причина за самонараняване беше облекчението от обезпокоителни мисли или чувства. Въпреки че малко повече от половината потърсиха помощ, повечето търсеха помощ от приятел, а не от професионалист, сочейки един път за намеса.
Юношеските психиатрични пациенти имат най-висок процент на самонараняване, вариращ от 40% до 80%, в зависимост от проучването. Сред по-възрастните психиатрични пациенти процентът се движи между два и 20 процента.
Също така е важно да се отбележи, че тийнейджърите, особено момичетата, могат да преминат през период на самонараняване с диагноза за някакво тежко психично заболяване / личностно разстройство.
Психични разстройства, свързани със самонараняване
Докато процентите на самонараняване са по-високи при лица, подложени на психиатрична помощ, формата и тежестта на поведението могат да варират значително. Четири специфични психиатрични разстройства са тясно свързани със самонараняване:
Основно депресивно разстройство (MDD)
MDD е свързан със самонараняване при 42% от юношите, подложени на психиатрична помощ. MDD е характерна черта на биполярно разстройство I и е по-вероятно да продължи, ако не се лекува. При тези с диагноза персистираща депресия (дистимия), всеки осем ще си причини самонараняване като „самоубийствен жест“, при който няма действително намерение да умре.
Гранично разстройство на личността (BPD)
Гранично разстройство на личността е единственото състояние, най-свързано със самонараняване, което се среща в до 75 процента от случаите. Самонараняването се разглежда като средство за регулиране на настроението, като 96 процента казват, че отрицателните им настроения са били облекчени веднага след акт на самонараняване.
Дисоциативни разстройства
Дисоциативните разстройства са тези, които се характеризират с чувство, че са психически и понякога физически откъснати от реалността. Повечето са свързани с екстремни емоционални травми и могат да се проявят с актове на самонаказание за събитие, за което човекът се чувства „отговорен“. Около 69 процента от диагностицираните с дисоциативно разстройство се самонараняват.
Хранителни разстройства
Булимията и нервната анорексия също са свързани със самонараняване в 26 до 61 процента от случаите. Самонаказанието се разглежда като основание за много от тези поведения.
Причини за импулса за самонараняване
Тъй като има много различни психични разстройства, свързани със самонараняване, е трудно да се обясни защо може да изпитате импулс да си навредите. Като се има предвид това, в повечето случаи самонараняването е свързано с негативни чувства преди акта, което води до желание за облекчаване на безпокойството или напрежението.
Самонараняването е свързано и със самонаказание, търсене на усещане (често изразяващо се като желание да „почувстваш нещо“, когато емоционално вцепенен) или избягване на самоубийство (използване на болка като облекчителен клапан за иначе саморазрушителна емоция).
Ако имате мисли за самоубийство, свържете се с National Life Prevention Lifeline на адрес 1-800-273-8255 за подкрепа и съдействие от обучен консултант. Ако вие или любим човек сте в непосредствена опасност, обадете се на 911.
За повече ресурси за психично здраве вижте нашата Национална база данни за телефонни линии.
Лечение на самонараняване, свързано с психиатрични разстройства
Лечението на самонараняване като проява на по-дълбоко разстройство е сложно. От една страна, искате да сведете до минимум физическата вреда, като същевременно разбирате, че не можете да го направите, без да лекувате основното състояние.
Процесът включва структурирана оценка на нагласите и убежденията на човека, по същество, за да се разбере самонараняването от негова или нейната гледна точка. Лечението включва консултиране и използване на лекарства за лечение на основното разстройство, независимо дали става въпрос за биполярна депресия, BPD или комбинация от разстройства.
9-те най-добри програми за онлайн терапия Изпробвахме, тествахме и написахме обективни отзиви за най-добрите програми за онлайн терапия, включително Talkspace, Betterhelp и Regain.