Евристиката е мисловен пряк път, който позволява на хората да решават проблеми и да правят преценки бързо и ефективно. Тези стратегии за практическо съкращаване съкращават времето за вземане на решения и позволяват на хората да функционират, без постоянно да спират да мислят за следващия си начин на действие. Евристиката е полезна в много ситуации, но може да доведе и до когнитивни пристрастия.
Като сте наясно как работи евристиката, както и потенциалните пристрастия, които те въвеждат, може да ви помогнат да вземете по-добри и по-точни решения.
Първи дефиниции на евристиката
През 50-те години на миналия век носителят на Нобелова награда икономист и когнитивен психолог Хърбърт Саймън първоначално въвежда концепцията за евристика, когато предлага, че докато хората се стремят да правят рационален избор, човешката преценка е обект на когнитивни ограничения. Чисто рационалните решения ще включват претегляне на всички алтернативи, като потенциални разходи спрямо възможните ползи.
Но хората са ограничени от времето, което трябва да направят избор, както и от количеството информация, с която разполагаме. Други фактори като цялостната интелигентност и точността на възприятията също влияят върху процеса на вземане на решения.
През 70-те години психолозите Амос Тверски и Даниел Канеман представиха своите изследвания върху когнитивните пристрастия. Те предложиха тези пристрастия да повлияят на начина, по който хората мислят и на преценките, които хората правят.
В резултат на тези ограничения сме принудени да разчитаме на мисловни преки пътища, които да ни помогнат да осмислим света. Изследванията на Саймън демонстрират, че хората са ограничени в способността си да вземат рационални решения, но работата на Тверски и Канеман е тази, която въвежда изследването на евристиката и специфичните начини на мислене, на които хората разчитат, за да опростят процеса на вземане на решения.
Защо използваме евристика
Евристиката играе важна роля както при решаването на проблеми, така и при вземането на решения, тъй като често се обръщаме към тези мисловни преки пътища, когато се нуждаем от бързо решение.
Ето няколко различни теории от психолози за това, защо разчитаме на евристиката.
- Замяна на атрибут: Хората заместват по-прости, но свързани въпроси вместо по-сложни и трудни.
- Намаляване на усилията: Хората използват евристиката като вид когнитивен мързел, за да намалят умствените усилия, необходими за избор и решения.
- Бързо и пестеливо: Хората използват евристика, защото могат да бъдат бързи и коректни в определен контекст. Някои теории твърдят, че евристиката всъщност е по-точна, отколкото е предубедена.
За да се справи с огромното количество информация, с която се сблъскваме, и за да ускори процеса на вземане на решения, мозъкът разчита на тези умствени стратегии за опростяване на нещата, за да не се налага да отделяме безкрайно много време за анализ на всеки детайл.
Вероятно вземате стотици или дори хиляди решения всеки ден. Какво трябва да закусите? Какво трябва да носите днес? Трябва ли да шофирате или да вземете автобуса? За щастие евристиката ви позволява да взимате подобни решения с относителна лекота, без голяма мъка.
Например, когато се опитвате да решите дали да шофирате или да се возите в автобуса на работа, може изведнъж да си спомните, че по маршрута на автобуса има строителство на пътища. Осъзнавате, че това може да забави автобуса и да закъснее за работа. Така че тръгвате по-рано и карате до работа по алтернативен маршрут. Евристиката ви позволява бързо да премислите възможните резултати и да намерите решение.
Видове евристика
Има много различни видове евристики, включително евристика на наличността, евристичност на представителността и евристика на афекта. Докато всеки тип играе роля при вземането на решения, те се появяват по време на различен контекст. Разбирането на типовете може да ви помогне да разберете по-добре кой от тях използвате и кога.
Наличност
Евристиката на наличността включва вземане на решения въз основа на това колко лесно е да се науми нещо. Когато се опитвате да вземете решение, може бързо да запомните редица подходящи примери. Тъй като те са по-лесно достъпни в паметта ви, вероятно ще прецените, че тези резултати са по-чести или често срещани.
Например, ако мислите да летите и изведнъж се сетите за редица скорошни инциденти на авиокомпаниите, може да почувствате, че пътуването с въздух е твърде опасно и вместо това да решите да пътувате с кола. Тъй като тези примери за въздушни катастрофи ми дойдоха толкова лесно в ума, евристиката на наличността ви кара да мислите, че самолетните катастрофи са по-чести, отколкото са в действителност.
Представителност
Евристиката на представителността включва вземане на решение чрез сравняване на настоящата ситуация с най-представителния ментален прототип. Когато се опитвате да решите дали някой има доверие, можете да сравните аспекти на индивида с други психически примери, които държите. Една сладка възрастна жена може да ви напомни за баба ви, така че веднага бихте могли да предположите, че е мила, нежна и надеждна.
Афект
Афективната евристика включва вземане на решения, които са повлияни от емоциите, които индивидът изпитва в този момент. Например, изследванията показват, че хората са по-склонни да възприемат решенията като ползи и по-ниски рискове, когато са в позитивно настроение. Отрицателните емоции, от друга страна, карат хората да се съсредоточат върху потенциалните недостатъци на решението, а не върху възможните ползи.
Закотвяне
Пристрастието към закотвянето включва тенденцията да бъдем прекалено повлияни от първата част от информацията, която чуваме или научаваме. Това може да затрудни разглеждането на други фактори и да доведе до лош избор. Например, пристрастието към закотвянето може да повлияе на това колко сте готови да платите за нещо, което ще ви накара да скочите при първата оферта, без да пазарувате за по-добра сделка.
Как евристиката може да доведе до пристрастия
Докато евристиката може да ни помогне да решим проблеми и да ускорим процеса на вземане на решения, те могат да въведат грешки. Както видяхте в примерите по-горе, евристиката може да доведе до неточни преценки за това колко често се случват нещата и за това колко представителни могат да бъдат определени неща.
Това, че нещо е работило в миналото, не означава, че ще работи отново и разчитането на съществуваща евристика може да затрудни намирането на алтернативни решения или да излезе с нови идеи.
Евристиката може да допринесе и за неща като стереотипи и предразсъдъци. Тъй като хората използват мисловни преки пътища за класифициране и категоризиране на хората, те често пренебрегват по-подходяща информация и създават стереотипни категоризации, които не са в унисон с реалността.