С течение на времето може лесно да загубите от поглед причините, поради които сте загасили последната цигара и сте взели решението да откажете цигарите. След два месеца може да забравите колко много мразехте пушенето, как ви караше да кашляте и задуха, с който трябваше да се справите. Също така е лесно да започнете да се самосъжалявате или да мислите колко сте нещастни без цигари.
Това се случва на много хора, особено след първите няколко месеца, защото започваме да романтизираме добрите стари времена на пушене. Това се нарича наркоманско мислене и е потенциална ловушка, с която повечето бивши пушачи ще се сблъскат, докато се възстановяват от пристрастяването към никотина. Без корекция на нагласата, мисленето за наркоман може лесно да доведе до рецидив на тютюнопушенето.
Историята на Брад по-долу е чудесен пример за прекъснат сладолед за мислене на наркомани. Подобно на толкова много други, които се уморяват от процеса на възстановяване, който може да се развие бавно, Брад беше в спад и започваше да се самосъжалява. Чрез случайна среща обаче той намери корекция на отношението, която постави приоритетите му обратно в ред.
Историята на Брад: Два месеца след отказването
Днес се навършват два дни, откакто се отказах да пуша. Вчера си мислех какво щях да поставя в двумесечния ми постинг във форума за пушене, към който принадлежа.
Нямаше да бъде оптимистично публикуване. Не, това, което бях планирал, беше почти жалко парти. Пълен наклон "Боже, чувствам се ужасно. Не пуша от два месеца и все още се чувствам като глупости. Ще свърши ли тази мизерия някога?" диатриб. Тогава щях да седна и да изчакам всички утешителни и успокояващи отговори, че знаех, че членовете на форума ще ме изпратят. Донякъде жалко, но това е истината.
Тогава се случи снощи.
Среща, променяща отношението
Едно от нещата, които възобнових след отказването, е да ходя на уроци по йога. Ходя три до четири нощи в седмицата. Снощи беше доста претъпкано; Предполагам, че много хора провеждаха сесия, преди да злоупотребяват с телата си в навечерието на Нова година.
Това не беше особено добра сесия за мен. Умът ми продължаваше да се лута. Мислех си за партито, на което отивахме онази вечер, чудех се дали някой там ще има цигара, дали това ще е моментът, в който ще се изплъзна и т.н.
В края на класа забелязах привлекателна млада жена (вероятно в началото на 30-те години), която никога досега не бях виждал. Тя разговаряше с инструктора и аз я чух да казва, че е извън града и само посещава семейството за няколко дни. Излязохме заедно и си поговорихме.
Попитах я как е разбрала за йога студиото. Тя каза, че не се е занимавала с йога от известно време, затова по прищявка потърси онлайн и намери мястото. Тя ме попита от колко време практикувам. Казах й, че започнах отново, когато спрях цигарите. Тогава казах, че го направих почти два месеца, и че беше много трудно (пак там е горката жалка част от мен).
Тя ме погледна и каза: "Да, чувал съм от приятели, че отказът може да бъде наистина труден. Добре е за вас, че сте се отказали." След това тя добави: "Знаеш ли, това е някаква годишнина и за мен."
- Да? Казах: "Каква годишнина е?" Тя направи пауза и за секунда ме погледна право в очите. "Преди около 5 години ми беше направена двойна белодробна трансплантация."
Сякаш някой ме беше ударил в гърба с чук и целият въздух беше излязъл от дробовете ми. Наистина ли е казала „двойна белодробна трансплантация“? Просто не можех да се справя с главата си. Чел си за такива неща, но всъщност да срещнеш някой, който е преминал през него? Изглеждаше невъзможно.
- Наистина - казах аз, - двойна трансплантация на белия дроб? Тя ми се усмихна. "Да. Имам муковисцидоза и без трансплантацията щях да умра."
Запъхтях се, опитвайки се да измисля нещо интелигентно, което да кажа. Тя беше много търпелива, предполагам, че и преди е преживявала тази ситуация. След няколко минути набрах смелост да кажа: "Как изглежда бъдещето?" Тя каза, че след пет години средната стойност е, че ще има около 25% шанс да го направи още една година. "Но това е само средно. Имах много малко проблеми с отхвърлянето и се чувствам чудесно."
Говорихме още около 20 минути. Тя ръководи мисия за спасяване на животни с нестопанска цел в Бруклин. Тя е директор на танцова компания с нестопанска цел. Тя има работа на пълен работен ден. Тя има значителна друга. Тя живее живота си.
Не съм религиозен човек. Обичам да мисля, че имам известна степен на духовност, но няма организирана религия, в която бих бил част. Въпреки това, когато тя се сбогува, всичко, което можех да направя, е да кажа: "Бог да те благослови, Април, Бог да те благослови. Никога не мога да ти кажа колко много означаваше за мен да те срещна." И я прегърнах дълго.
Правим избор
Както казах, не съм религиозен човек, но цял ден мисля за нея. Това е нещо като този филм, Това е прекрасен живот. Сякаш ангел се беше спуснал и ме почука по рамото.
Почти всички от нас, които се отказват, го правят като въпрос избор. Трудно е, понякога е нещастно, но ние го имаме избор да продължим да си причиняваме вреди или да правим всичко възможно, за да победим тази ужасна зависимост към никотина.
Април няма избор. Тя може да се справи само с ръката, която съдбата й е наредила.
Там се почувствах съжален за себе си, че бях жалък да се откажа от тютюнопушенето и някой, който се сблъсква и се сблъсква със смъртност всеки ден, дойде и ме украси с присъствието си. И го направи със смелост и класа.
Дума от Verywell
Доста често истинската свобода от нещо като зависимост е състояние на духа. Обърнете внимание на положителните сигнали, които животът ви изпраща, и работете, за да промените значението на тютюнопушенето за вас. Дайте си време да излекувате навиците, които сте създали около никотиновата зависимост и можете да намерите трайна свобода също толкова сигурно, колкото и всеки друг.