Консолидацията на паметта е процесът, при който мозъкът ни превръща краткосрочните спомени в дългосрочни. Краткосрочната памет обикновено е доста ограничена по отношение на продължителност и капацитет. Човешкият мозък може да съхранява само краткосрочни спомени за около 30 секунди, така че ако някога ще запомните нещо, важна информация трябва да бъде преместена в дългосрочната памет.
Консолидация на паметта и синапси
За да разберем как функционира консолидацията на паметта, е полезно да разберем как работят синапсите в мозъка. Помислете за това като за електрическа система, провеждаща ток: синапсите предават сигналите от неврон към неврон с помощта на невротрансмитери.
Колкото по-често се предават сигнали, толкова по-силни стават синапсите. Смята се, че този процес, наречен потенциране, играе основна роля в процесите на обучение и памет.
Когато два неврона стрелят едновременно многократно, те стават по-склонни да стрелят заедно в бъдеще. В крайна сметка тези два неврона ще станат чувствителни един към друг.
Докато придобивате нови преживявания, информация и спомени, мозъкът ви създава все повече и повече от тези връзки. По същество мозъкът може да се пренареди, установявайки нови връзки, докато изкоренява старите.
Как работи консолидацията на паметта
Чрез репетиране или припомняне на информация отново и отново, тези невронни мрежи се укрепват. Например, ако изучавате редовно един и същи материал в продължение на дълъг период, пътищата, свързани с запомнянето на тази информация, стават по-силни. Многократното изстрелване на едни и същи неврони прави по-вероятно тези същите неврони да могат да повторят това изстрелване в бъдеще.
В резултат на това ще можете да запомните информацията по-късно с по-голяма лекота и точност.
Друг начин да мислим за тези синаптични пътеки: Те са подобни на пътека в гората. Колкото по-често вървите по пътеката, толкова по-позната става тя и по-лесно преминава.
Влияния върху процеса на консолидиране на паметта
Докато ние често мислим за мозъка като за картотека или за компютър, който внимателно съхранява специфични спомени в отделни файлове, реалността е, че спомените се разпространяват в целия мозък.
Чрез процеса на консолидация мозъкът създава нещо като невронна карта, позволяваща извличане на спомени, когато са необходими.
Експертите предполагат, че сънят може да играе важна роля в процеса на консолидация. Една от основните теории за съня предполага, че сънят съществува като начин за обработка и консолидиране на информация, която сме придобили през будния си живот.
Хората често мислят за спомените като за постоянни, но това, че една памет е консолидирана, не означава, че не може да бъде загубена. В действителност изследователите са открили, че спомените често трябва да бъдат консолидирани, след като бъдат припомнени. Процесът на извикване и повторно консолидиране на паметта може да помогне за поддържането и укрепването на информацията в дългосрочната памет.
Изследователите също така са установили, че спомените трябва да се преконсолидират всеки път, когато имат достъп до тях. Този процес обаче може да трансформира и промени самата памет. Изглежда, че самият акт на запомняне всъщност може да доведе до забравяне на някои неща.
Ускоряване на процеса на консолидация на паметта
Също така е възможно да се ускори процесът на консолидация при изучаване на нова информация. Стратегиите за репетиция и запаметяване, като изучаване и мнемонични устройства, са няколко техники и един от най-добрите начини да се гарантира, че информацията се консолидира в дългосрочна памет е да се репетира многократно през няколко интервала.
Ето защо преглеждането на бележките ви от класа веднъж седмично в продължение на няколко седмици ще доведе до по-голямо задържане на паметта, отколкото натрупването в нощта преди изпит.
Разбирайки как работи този процес на консолидация, можете да адаптирате своите стратегии за запаметяване, за да извлечете максимума от учебното си време.
