Когато се случват лоши неща, ние обичаме да вярваме, че ще направим всичко необходимо, за да променим ситуацията. Изследванията на това, което е известно като научена безпомощност, показват, че когато хората се чувстват, че нямат контрол върху това, което се случва, те са склонни просто да се откажат и да приемат съдбата си.
Какво е научената безпомощност?
Научената безпомощност възниква, когато животно многократно е подложено на отвратителен стимул, който не може да избяга. В крайна сметка животното ще спре да се опитва да избегне стимула и ще се държи така, сякаш е напълно безпомощно да промени ситуацията. Дори когато са представени възможности за бягство, тази научена безпомощност ще попречи на каквито и да било действия.
Въпреки че концепцията е силно обвързана с психологията и поведението на животните, тя може да се прилага и за много ситуации, включващи човешки същества.
Когато хората почувстват, че нямат контрол върху ситуацията си, те могат да започнат да се държат безпомощно. Това бездействие може да накара хората да пренебрегнат възможностите за облекчение или промяна.
Откриването на научената безпомощност
Концепцията за научената безпомощност е открита случайно от психолозите Мартин Селигман и Стивън Ф. Майер. Първоначално те са наблюдавали безпомощно поведение при кучета, които са били класически обусловени да очакват токов удар, след като са чули тон.
По-късно кучетата бяха поставени в совалка, която съдържаше две камери, разделени с ниска преграда. Подът беше електрифициран от едната страна, а не от другата. Кучетата, подложени преди това на класическото кондициониране, не правят опити да избягат, въпреки че избягването на шока включва просто прескачане на малка бариера.
За да разследват това явление, изследователите измислиха друг експеримент.
- В първа група, кучетата бяха закопчани в сбруи за определен период от време и след това освободени.
- Във втора група, кучетата бяха поставени в същите сбруи, но бяха подложени на токови удари, които можеха да бъдат избегнати чрез натискане на панел с носове.
- В група трета, кучетата получиха същите шокове като тези от втора група, с изключение на това, че тези от тази група не бяха в състояние да контролират шока. За тези кучета от третата група шоковете изглеждаха напълно случайни и извън техния контрол.
След това кучетата бяха поставени в совалка. Кучета от първа и втора група бързо научиха, че прескачането на бариерата елиминира шока. Тези от третата група обаче не са правили опити да се измъкнат от сътресенията.
Поради предишния си опит, те бяха развили когнитивно очакване, че нищо, което са направили, няма да предотврати или премахне шоковете.
Научена безпомощност при хората
Въздействието на научената безпомощност е демонстрирано при различни животински видове, но неговите ефекти могат да се видят и при хората.
Помислете за един често използван пример: Дете, което се справя зле с тестовете и заданията по математика, бързо ще започне да усеща, че нищо, което прави, няма да окаже влияние върху неговите математически показатели. Когато по-късно се сблъска с някакъв вид задачи, свързани с математиката, той може да изпита чувство на безпомощност.
Научената безпомощност е свързана и с няколко различни психологически разстройства. Депресията, безпокойството, фобиите, срамежливостта и самотата могат да се влошат от научената безпомощност.
Например, една жена, която се чувства срамежлива в социални ситуации, може в крайна сметка да започне да чувства, че не може да направи нищо, за да преодолее симптомите си. Това усещане, че нейните симптоми са извън нейния пряк контрол, може да я накара да спре да се опитва да се ангажира в социални ситуации, като по този начин срамежливостта й става още по-изразена.
Изследователите обаче са установили, че научената безпомощност не винаги се обобщава във всички условия и ситуации.
Ученик, който изпитва научената безпомощност по отношение на урока по математика, не е задължително да изпитва същата тази безпомощност, когато се сблъсква с извършване на изчисления в реалния свят. В други случаи хората могат да изпитат научената безпомощност, която се обобщава в най-различни ситуации.
Научена безпомощност при деца
Научената безпомощност често произхожда от детството и ненадеждните или неотзивчивите болногледачи могат да допринесат за тези чувства. Тази научена безпомощност може да започне много рано в живота. Децата, отглеждани в институционализирани условия, например, често проявяват симптоми на безпомощност дори по време на ранна детска възраст.
Когато децата се нуждаят от помощ, но никой не им се притече на помощ, те могат да останат с чувството, че нищо, което правят, няма да промени положението им. Многократните преживявания, които засилват тези чувства на безпомощност и безнадеждност, могат да доведат до израстване в зряла възраст, в крайна сметка усещайки, че няма какво да направи човек, за да промени своите проблеми.
Някои често срещани симптоми на научената безпомощност при деца включват:
- Ако не поискате помощ
- Фрустрация
- Предавам се
- Липса на усилия
- Ниско самочувствие
- Пасивност
- Лоша мотивация
- Отлагане
Научената безпомощност може също да доведе до тревожност, депресия или и двете. Когато децата чувстват, че не са имали контрол върху миналите събития от живота си, те получават очакването, че бъдещите събития ще бъдат също толкова неконтролируеми. Тъй като вярват, че нищо, което правят, никога няма да промени резултата от дадено събитие, децата често остават да мислят, че дори не трябва да се притесняват да опитат.
Академичната борба също може потенциално да доведе до чувство на научена безпомощност. Дете, което се опитва да се справи добре, но все още се справя зле, може да се окаже, че няма контрол над оценките или резултатите си.
Тъй като изглежда, че нищо, което правят, не променя, те ще спрат да се опитват и оценките им може да страдат още повече. Подобни проблеми могат да засегнат и други области от живота на детето. Лошото им представяне в училище може да ги накара да почувстват, че нищо, което правят, не е правилно или полезно, така че те могат да загубят мотивацията да опитат и в други области от живота си.
Научена безпомощност и психично здраве
Научената безпомощност може също да допринесе за чувство на тревожност и може да повлияе на появата, тежестта и постоянството на състояния като генерализирано тревожно разстройство (GAD).
Когато изпитвате хронична тревожност, в крайна сметка може да се откажете от намирането на облекчение, защото тревожните ви чувства изглеждат неизбежни и нелечими. Поради това хората, които изпитват проблеми с психичното здраве като тревожност или депресия, могат да откажат лекарства или терапия, които могат да помогнат за облекчаване на симптомите им.
С възрастта хората се научават, че безпомощността може да се превърне в нещо като порочен кръг. Когато срещат проблеми като тревожност или депресия, хората могат да почувстват, че нищо не може да се направи, за да се облекчат тези чувства.
Тогава хората не успяват да потърсят варианти, които могат да помогнат, което след това допринася за по-голямо чувство на безпомощност и безпокойство.
Ролята на обяснителните стилове
И така, какво обяснява защо някои хора развиват научена безпомощност, а други не? Защо е специфично за някои ситуации, но по-глобално за други?
Стиловете на обяснение или обяснение също могат да играят роля при определянето на това как хората се влияят от научената безпомощност. Този възглед подсказва, че характерният за индивида стил на обяснение на събитията помага да се определи дали ще развие научена безпомощност.
Песимистичният обяснителен стил е свързан с по-голяма вероятност да изпитате научена безпомощност. Хората с този обяснителен стил са склонни да гледат на негативните събития като на неизбежни и неизбежни и са склонни да поемат лична отговорност за такива негативни събития.
Преодоляване на научената безпомощност
И така, какво могат да направят хората, за да преодолеят научената безпомощност? Изследванията показват, че научената безпомощност може успешно да бъде намалена, особено ако намесата се случи по време на ранно начало. Дългосрочната научена безпомощност също може да бъде намалена, въпреки че може да изисква дългосрочни усилия.
Терапията може да бъде ефективна за намаляване на симптомите на научена безпомощност. Когнитивно-поведенческата терапия е форма на психотерапия, която може да бъде от полза за преодоляване на мисленето и поведенческите модели, които допринасят за научената безпомощност.
Целта на CBT е да помогне на пациентите да идентифицират негативни мисловни модели, които допринасят за чувството на научена безпомощност, и след това да замени тези мисли с по-оптимистични и рационални мисли. Този процес често включва внимателен анализ на това, което мислите, активно оспорване на тези идеи и оспорване на негативни мисловни модели.
Едно проучване върху животни предполага, че упражненията могат да бъдат полезни за намаляване на симптомите на научената безпомощност.
Дума от Verywell
Научената безпомощност може да окаже дълбоко влияние върху психичното здраве и благосъстояние. Хората, които изпитват научена безпомощност, вероятно също ще получат симптоми на депресия, повишени нива на стрес и по-малко мотивация да се грижат за физическото си здраве.
Не всеки реагира на преживяванията по същия начин. Някои хора са по-склонни да изпитат научена безпомощност пред неконтролируеми събития, често поради биологични и психологически фактори. Децата, отгледани например от безпомощни родители, също са по-склонни да изпитват научена безпомощност.
Ако смятате, че научената безпомощност може да има отрицателно въздействие върху живота и здравето ви, помислете за разговор с Вашия лекар относно стъпките, които можете да предприемете за справяне с този тип мислене.
По-нататъшната оценка може да доведе до точна диагноза и лечение, които могат да ви помогнат да замените негативните си мисловни модели с по-положителни. Такова лечение може да ви позволи вместо това да замените чувството на научена безпомощност с чувство на научен оптимизъм.
