Лигирофобията, понякога известна като фонофобия, е страхът от силни звуци. Страхът е най-често при малки деца, но може да се появи и при възрастни. Някои хора се страхуват само от много внезапни силни звуци, докато други се страхуват от продължаващия шум. Това може да повлияе на способността ви да се чувствате комфортно в социални условия, които включват да сте в тълпата, като партита, концерти и други събития.
В малки деца
Често срещаните страхове са нормална част от израстването и много малки деца проявяват множество краткотрайни страхове. Силните шумове, като всеки изненадващ стимул, могат да предизвикат реакции дори при много малки бебета. За повечето деца обаче тези страхове са леки и преходни.
Децата обаче са също толкова способни, колкото и възрастните, да развият дълбоко вкоренени фобии, които ги следват през цялото им детство. Някои фобии може да са резултат от генетика, докато за други може да е резултат от житейски опит.
Ако страхът на детето продължава повече от шест месеца или ако страхът не може да бъде лесно преодолим, е важно да се потърси лечение от квалифициран специалист по психично здраве.
При възрастни
При възрастни и по-големи деца страхът от силни звуци може да бъде смущаващ в най-добрия случай и да ограничава живота в най-лошия случай. За този страх може да не се говори или да се разкрива на приятели, семейство или лекари.
Възрастните може да се затруднят да функционират в шумна офис среда, да шофират по оживени магистрали или дори да общуват в претъпкани ресторанти или барове. Децата могат да имат затруднения да обръщат внимание в клас, да участват в колективни спортове или да прекарват време с приятели в шумна среда.
Някои хора с този страх имат особено трудно време да заспят, тъй като външните шумове могат да се увеличат, когато лежат в тъмна и тиха стая.
Други нарушения
Намалената толерантност към шума понякога е показател за друго състояние. Хиперакузисът и мизофонията са физиологични нарушения, които причиняват повишена чувствителност към шума.
Въпреки че те могат да се появят сами, тези разстройства понякога са свързани със състояния от разстройство от аутистичния спектър до болестта на Мениер. Поради тази причина е важно да се консултирате със своя семеен лекар.
Лесно е да се лекува обикновена шумова фобия, но ако има едновременни нарушения, всички състояния трябва да се лекуват едновременно. Вашият лекар може да работи в тандем със специалист по психично здраве, за да лекува правилно вашите условия.
Лечение
Лечението може да варира в зависимост от тежестта на вашия страх и нивото на социално взаимодействие, в което можете да участвате успешно сами.
Лечението може да включва експозиционна терапия, която ще ви постави в среда, която контролирано предизвиква страха ви. Терапията с разговори също може да бъде полезна, което е консултиране със специалист по психично здраве относно причините, страховете и произхода на вашата тревожност, за да ви помогне да станете по-рационални относно страха си от силни звуци.
Съществуват многобройни техники за самопомощ, които могат да включват мускулна релаксация, групи за подкрепа и хипнотерапия, както и медитация, позитивна саморазговор и други начини за подобряване на вашата реакция на силни звуци.
Друг практичен начин за облекчаване на страха ви е да контролирате нивото на шума в непосредственото ви пространство, колкото е удобно. Информирайки другите за страха си, може да успеете да намерите щастлив носител, който може да не повлияе на другите толкова, колкото би ви помогнал.
