Биопсихологията е клон на психологията, който анализира как мозъкът, невротрансмитерите и други аспекти на нашата биология влияят на нашето поведение, мисли и чувства. Тази област на психологията често се нарича с различни имена, включително биопсихология, физиологична психология, поведенческа неврология и психобиология.
Биопсихолозите често разглеждат как биологичните процеси взаимодействат с емоции, познания и други психични процеси. Областта на биопсихологията е свързана с няколко други области, включително сравнителната психология и еволюционната психология.
Кратка история на биопсихологията
Докато биопсихологията може да изглежда като доста скорошно развитие благодарение на въвеждането на усъвършенствани инструменти и технологии за изследване на мозъка, корените на полето датират от хиляди години във времето на ранните философи.
Докато сега смятаме ума и мозъка за синоними, философите и психолозите дълго обсъждаха това, което беше известно като проблемът с ума / тялото. С други думи, философи и други мислители се чудеха каква е връзката между менталния свят и физическия свят.
Възгледи на философите за биопсихологията
Едно важно нещо, което трябва да запомните, е, че едва наскоро в човешката история хората са разбрали действителното местоположение на ума. Аристотел например учи, че нашите мисли и чувства са възникнали от сърцето. Гръцки мислители като Хипократ и по-късно Платон предполагат, че мозъкът е мястото, където умът живее и че той служи като източник на всички мисли и действия.
По-късно мислители като Рене Декарт и Леонардо да Винчи въвеждат теории за това как функционира нервната система. Въпреки че тези ранни теории по-късно се оказаха погрешни, те установиха важната идея, че външната стимулация може да доведе до мускулни реакции.
Декарт беше този, който въведе концепцията за рефлекса, въпреки че по-късно изследователите демонстрираха, че гръбначният мозък играе критична роля в тези мускулни реакции.
Връзка между биопсихологията и човешкото поведение
Изследователите също се интересуват от разбирането как различните части на мозъка контролират човешкото поведение. Един ранен опит за разбиране на това доведе до развитието на псевдонаука, известна като френология. Според това мнение някои човешки способности могат да бъдат свързани с подутини и вдлъбнатини на мозъка, които могат да се усетят на повърхността на черепа.
Докато френологията стана доста популярна, тя скоро беше отхвърлена и от други учени. Идеята обаче, че определени части на мозъка са отговорни за определени функции, изигра важна роля в развитието на бъдещите мозъчни изследвания.
Известният случай на Финиъс Гейдж, железопътен работник, който е претърпял опустошителна мозъчна травма, също е повлиял на нашето разбиране за това как увреждането на определени части на мозъка може да повлияе на поведението и функционирането.
По-нови изследвания по биопсихология
След тези ранни влияния изследователите продължават да правят важни открития за това как работи мозъкът и биологичните основи на поведението. Изследванията върху еволюцията, локализацията на мозъчната функция, невроните и невротрансмитерите разшириха нашето разбиране за това как биологичните процеси влияят върху мислите, емоциите и поведението.
Ако се интересувате от областта на биопсихологията, тогава е важно да имате разбиране за биологичните процеси, както и за основната анатомия и физиология. Три от най-важните компоненти за разбиране са мозъкът, нервната система и невротрансмитерите.
Мозъчна и нервна система
Централната нервна система (ЦНС) се състои от мозъка и гръбначния мозък. Най-външната част на мозъка е известна като мозъчна кора. Тази част от мозъка е отговорна за функционирането в познанието, усещането, двигателните умения и емоциите.
Мозъкът се състои от четири дяла:
- Челен лоб: Тази част от мозъка участва в двигателните умения, познанието на по-високо ниво и изразителния език.
- Тилен лоб: Тази част от мозъка участва в интерпретирането на визуални стимули и информация.
- Париетален лоб: Тази част от мозъка участва в обработката на тактилна сензорна информация като натиск, допир и болка, както и няколко други функции.
- Темпорален лоб: Тази част от мозъка участва в интерпретацията на звуците и езика, който чуваме, обработката на паметта, както и други функции.
Друга важна част от нервната система е периферната нервна система, която е разделена на две части:
- Двигателното (еферентно) разделение свързване на централната нервна система с мускулите и жлезите.
- Сензорното (аферентно) разделение пренася всички видове сензорна информация в централната нервна система.
Има и друг компонент на нервната система, известен като автономна нервна система, който регулира автоматичните процеси като сърдечна честота, дишане и кръвно налягане. Има две части на вегетативната нервна система:
- Парасимпатиковата нервна система: Това работи, за да върне тялото ви в състояние на покой и регулира процеси като храносмилането.
- Симпатиковата нервна система: Това контролира отговора „бой или бягство“. Този рефлекс подготвя тялото да реагира на опасност или стрес в околната среда.
Невротрансмитери
Също така важни в областта на биопсихологията са действията на невротрансмитерите. Невротрансмитерите носят информация между невроните и позволяват химичните съобщения да се изпращат от една част на тялото към мозъка и обратно.
Съществуват разнообразни невротрансмитери, които въздействат на организма по различни начини. Например невротрансмитерът допамин участва в движението и ученето. Прекомерните количества допамин са свързани с психологически разстройства като шизофрения, докато твърде малко допамин е свързано с болестта на Паркинсон.
Биопсихолог може да изследва различните невротрансмитери, за да определи ефекта им върху човешкото поведение.
Възможности за кариера в биопсихологията
Ако се интересувате от кариера в областта на биопсихологията, тогава имате доста различни възможности. Някои, които влизат в този тип сфера, избират да работят в научни изследвания, където биха могли да работят в университет, фармацевтична компания, държавна агенция или друга индустрия.
Други избират да работят с пациенти, за да помогнат на тези, които са претърпели някакъв вид мозъчно увреждане или заболяване, което е оказало влияние върху тяхното поведение и функциониране.
Следват само няколко от кариерните специализации, свързани с биопсихологията:
- Поведенчески невролог: Анализира как мозъкът, нервната система и други органи влияят на поведението
- Когнитивен невролог: Изследва мозъчната дейност и сканира, за да изследва как хората мислят, учат и решават проблеми
- Сравнителен психолог: Разглежда поведението на различните видове и ги сравнява помежду си и с хората
- Еволюционен психолог: Изследва еволюционните основи на поведение
- Невролог: Лекува пациенти с увреждане или заболяване, което засяга мозъка и нервната система
Дума от Verywell
Биопсихологията представлява един от важните начини за мислене за психологията. Тази перспектива в психологията позволи на изследователите да получат по-добро разбиране за това как мозъкът и нервната система влияят на човешкото поведение.
Изследвайки нормалното функциониране на мозъка, както и как мозъчните заболявания и наранявания влияят на поведението, чувствата и мислите, изследователите са в състояние да измислят нови начини за лечение на потенциални проблеми, които могат да възникнат.