Какво е хуманизъм?
Хуманизмът е философия, която подчертава значението на човешките фактори, вместо да разглежда религиозни, божествени или духовни въпроси. Хуманизмът се корени в идеята, че хората имат етична отговорност да водят живот, който се изпълнява лично, като в същото време допринася за по-доброто за всички хора.
Хуманизмът подчертава значението на човешките ценности и достойнство. Предлага се хората да могат да разрешават проблемите чрез използване на науката и разума. Вместо да гледа на религиозните традиции, хуманизмът вместо това се фокусира върху това да помогне на хората да живеят добре, да постигнат личностно израстване и да направят света по-добро място.
Видове хуманизъм
Терминът "хуманизъм" често се използва по-широко, но има значение и в редица различни области, включително психологията.
Хуманистична психология
Хуманистичната психология е перспектива, която набляга на гледането на целия индивид и подчертава понятия като свободна воля, самоефективност и самоактуализация. Вместо да се концентрира върху дисфункцията, хуманистичната психология се стреми да помогне на хората да реализират своя потенциал и да максимизират своето благосъстояние.
Тази област на психологията се появява през 50-те години като реакция на психоанализата и бихейвиоризма, които доминират в психологията през първата половина на века. Психоанализата беше фокусирана върху разбирането на несъзнаваните мотивации, които движат поведението, докато бихейвиоризмът изучава процесите на обуславяне, които произвеждат поведение.
Мислителите-хуманисти смятат, че и психоанализата, и бихевиоризмът са твърде песимистични, или се фокусират върху най-трагичните емоции, или не успяват да вземат предвид ролята на личния избор.
Не е необходимо обаче да мислим за тези три школи на мисълта като за конкуриращи се елементи. Всеки клон на психологията е допринесъл за нашето разбиране на човешкия ум и поведение.
Хуманистичната психология добави още едно измерение, което взема по-цялостен поглед върху индивида.
Религиозен хуманизъм
Някои религиозни традиции включват елементи на хуманизма като част от техните системи от вярвания. Примери за религиозен хуманизъм включват квакери, лутерани и унитарни универсалисти.
Светски хуманизъм
Светският хуманизъм отхвърля всички религиозни вярвания, включително съществуването на свръхестественото. Този подход подчертава значението на логиката, научния метод и рационалността, когато става въпрос за разбиране на света и решаване на човешки проблеми.
Използва
Хуманизмът се фокусира върху потенциала на всеки индивид и подчертава значението на растежа и самоактуализацията. Основното убеждение на хуманистичната психология е, че хората са вродени и че психическите и социалните проблеми са резултат от отклоненията от тази естествена тенденция.
Хуманизмът също така предполага, че хората притежават лична свобода на свобода и че са мотивирани да използват тази свободна воля, за да преследват неща, които ще им помогнат да постигнат пълния си потенциал като хора.
Необходимостта от реализация и личностно израстване е ключов мотиватор на всяко поведение. Хората непрекъснато търсят нови начини да растат, да стават по-добри, да научават нови неща и да изпитват психологически растеж и самоактуализация.
Някои от начините, по които хуманизмът се прилага в областта на психологията, включват:
- Хуманистична терапия: Появиха се редица различни видове психотерапия, които се коренят в принципите на хуманизма. Те включват терапия, ориентирана към клиента, екзистенциална терапия и терапия с гещалт.
- Личностно развитие: Тъй като хуманизмът подчертава значението на самоактуализацията и постигането на пълния потенциал на човек, той може да се използва като инструмент за самооткриване и личностно развитие.
- Социална промяна: Друг важен аспект на хуманизма е подобряването на общностите и обществата. За да бъдат хората здрави и цялостни, е важно да се развият общества, които насърчават личното благосъстояние и осигуряват социална подкрепа.
Въздействие на хуманизма
Хуманистичното движение оказа огромно влияние върху хода на психологията и допринесе за нови начини на мислене за психичното здраве. Той предложи нов подход за разбиране на човешкото поведение и мотивация и доведе до разработването на нови техники и подходи за психотерапия.
Някои от основните идеи и концепции, възникнали в резултат на хуманистичното движение, включват акцент върху неща като:
- Клиент-центрирана терапия
- Свободна воля
- Напълно функциониращ човек
- Йерархия на нуждите
- Пикови преживявания
- Самоактуализация
- Аз-концепция
- Безусловно положително отношение
Съвети
Някои съвети от хуманизма, които могат да помогнат на хората да преследват собствената си реализация и актуализация, включват:
- Открийте собствените си сили
- Разработете визия за това, което искате да постигнете
- Помислете за собствените си убеждения и ценности
- Преследвайте преживявания, които ви носят радост и развиват уменията ви
- Научете се да приемате себе си и другите
- Съсредоточете се върху насладата от опита, а не просто върху постигането на целите
- Продължавайте да научавате нови неща
- Преследвайте неща, за които сте запалени
- Поддържайте оптимистична перспектива
Една от основните силни страни на хуманистичната психология е, че тя подчертава ролята на индивида. Това училище по психология дава на хората по-голяма заслуга в контрола и определянето на психичното им състояние.
Взема се предвид и влиянието на околната среда. Вместо да се фокусира единствено върху нашите вътрешни мисли и желания, хуманистичната психология също така кредитира влиянието на околната среда върху нашите преживявания.
Хуманистичната психология помогна да се премахне част от стигмата, свързана с терапията, и направи по-приемливо за нормални, здрави индивиди да изследват своите способности и потенциал чрез терапия.
Потенциални клопки
Въпреки че хуманизмът продължава да влияе върху терапията, образованието, здравеопазването и други области, той не е лишен от известна критика.
Например, хуманистичният подход често се възприема като твърде субективен. Значението на индивидуалния опит затруднява обективното изследване и измерване на хуманистичните явления. Как можем обективно да разберем дали някой се самоактуализира? Отговорът, разбира се, е, че не можем. Можем да разчитаме само на собствената оценка на индивида за своя опит.
Друга основна критика е, че наблюденията не могат да бъдат проверени; няма точен начин за измерване или количествено определяне на тези качества. Това може да затрудни провеждането на проучвания и оценки на дизайна за измерване на трудноизмерими концепции.
История на хуманизма
Ранното развитие на хуманистичната психология е силно повлияно от трудовете на няколко ключови теоретици, особено Абрахам Маслоу и Карл Роджърс. Други видни мислители-хуманисти включват Роло Мей и Ерих Фром.
През 1943 г. Абрахам Маслоу описва своята йерархия на нуждите в "Теория на човешката мотивация", публикувана през Психологически преглед.По-късно в края на 50-те години Ейбрахам Маслоу и други психолози провеждат срещи, за да обсъдят създаването на професионална организация, посветена на по-хуманистичен подход към психологията.
Те се съгласиха, че теми като самоактуализация, креативност, индивидуалност и свързани теми са централните теми на този нов подход. През 1951 г. Карл Роджърс публикува „Клиент-центрирана терапия“, в която описва неговия хуманистичен, насочен към клиента подход към терапията. През 1961 г. Списание за хуманистична психология беше основан.
През 1961 г. беше създадена Американската асоциация за хуманистична психология и към 1971 г. хуманистичната психология се превърна в подразделение APA. През 1962 г. Маслоу публикува „Към психология на битието“, в която описва хуманистичната психология като „третата сила“ в психологията. Първата и втората сила бяха съответно бихевиоризмът и психоанализата.
Дума от Verywell
Днес концепциите от централно значение за хуманистичната психология могат да се видят в много дисциплини, включително други клонове на психологията, образованието, терапията, политическите движения и други области. Например, трансперсоналната психология и положителната психология се основават силно на хуманистичните влияния.
Целите на хуманизма остават толкова актуални и днес, колкото през 40-те и 50-те години, а хуманистичната психология продължава да дава възможност на хората, да подобрява благосъстоянието, да тласка хората към реализиране на техния потенциал и да подобрява общностите по целия свят.
