Визуалната скала включва очевидно, но не и действително падане от една повърхност на друга, първоначално създадена, за да тества дълбочината на възприятието на бебетата. Създаден е чрез свързване на прозрачна стъклена повърхност с непрозрачна шаркирана повърхност. Подът отдолу има същия модел като непрозрачната повърхност. Този апарат създава визуална илюзия на скала, като същевременно предпазва обекта от нараняване.
История на визуалната скала
За да се изследва възприемането на дълбочината, психолозите E.J. Гибсън и Р. Д. Уок разработиха теста за визуална скала, който да се използва с човешки бебета и животни.По-ранни изследвания разкриха, че бебетата ще реагират на различни дълбочини, дори преди да могат да пълзят.
Дълбочините позволяват на хората да откриват дълбочина във визуална сцена. Те могат да включват както монокулярни сигнали като относителен размер и припокриване, така и бинокулярни сигнали като несъответствие на ретината. Гибсън и Уок се интересуваха дали способността на бебето да възприема дълбочината е научено поведение или е, както подозираха, вродена.
Гибсън и Уок описаха своя апарат за визуална скала като голям лист тежък плексиглас, поддържащ крак или повече от пода. Ранните версии на експериментите включват животински субекти като костенурки, кози, плъхове, агнета, котенца, кучета, прасета и маймуни.
От едната страна на стъклото тъкан с висок контраст се притиска към долната страна, за да изглежда стъклото твърдо. Същият материал се полага на пода под стъклото, създавайки визуална илюзия на скала. Това позволи на изследователите да тестват възприятието на бебетата, като същевременно гарантират безопасността на своите млади субекти.
Тест за бебета с визуална скала
В теста детето се поставя в единия край на платформата, а болногледачът застава от другата страна на чистата повърхност.Предполага се, че ако детето е развило дълбоко възприятие, то ще може да възприеме визуалната скала и не биха искали да откажат да пълзят до болногледача. Предполагаше се също така, че бебета, които все още нямат възприятие за дълбочина, ще пълзят щастливо до болногледачите си, без дори да забележат очевидния спад.
Гибсън и ходене стигнаха до извода, че способността за възприемане на дълбочината се появява някъде около възрастта, в която бебето започва да пълзи. Страхът от височини, предполагат те, е нещо, научено по-късно в ранна детска възраст като придобиване на опит с подутини, ожулвания и падания.
Разбиране на визуалната скала
Първоначално психолозите вярвали, че възприемането на визуалната скала е въпрос на физическа и зрителна зрялост. Бебетата могат да видят разликата до осеммесечна възраст, докато по-младите бебета с по-слабо развито възприятие за дълбочина не могат да видят скалата.
Тъй като шестмесечните деца можеха да бъдат примамени да мърдат през зрителния ръб, докато 10-месечните деца отказваха да прекрачат прага, през 2013 г. се предполагаше, че по-малките деца все още не са развили възприятие за дълбочина, докато по-големите деца .
По-късно изследване, публикувано през 2014 г., обаче показва, че децата на три месеца са в състояние да възприемат визуалната скала. Когато се поставят над очевидния „ръб“, пулсът им се ускорява, очите се разширяват и дишането се увеличава. И така, ако тези бебета могат да възприемат визуалната скала, защо биха били готови да пълзят от това, което изглежда като право падане?
Въпросът е, че децата на тази възраст все още не осъзнават напълно, че последицата от преминаването през тази визуална скала потенциално пада. Това осъзнаване идва едва по-късно, когато детето започне да пълзи и придобие истински опит с вземане на барабани.
Отдавна се предполага, че избягването на визуалната скала е свързано със страх от височина, но неотдавнашни изследвания показват, че бебетата избягват отпадането, защото усещат, че им липсват физическите умения, за да направят спускането възможно.
