Еритрофобията или страхът от зачервяване е сравнително сложна фобия за преодоляване. Зачервяването е физиологичен отговор, наред с други неща, тревожност и смущение. Това прави еритрофобията една от малкото самоподдържащи се фобии, което означава, че колкото повече се притеснявате, толкова по-вероятно е да изпитате обекта си на страх.
Как действа реакцията на зачервяване
Зачервяването се случва автоматично, подобно на битката или реакцията на полет, и е неволна реакция, предизвикана от симпатиковата нервна система. Когато сме тревожни или смутени, телата ни са наводнени с епинефрин, известен също като адреналин, което ни кара да изпитваме съвсем реални физиологични симптоми.
В допълнение към увеличаване на сърдечната честота, потискане на храносмилателната система и инхибиране на болката, епинефринът може да действа и като вазодилататор на определени кръвоносни съдове. Това води до разширяване на кръвоносните съдове, подобрявайки притока на кръв и кислород в определени части на тялото.
Зачервяването е нещастен страничен ефект от вазодилатацията на определени вени по лицето. Тъй като тези кръвоносни съдове в лицето се разширяват, увеличената циркулация води до зачервяване на бузите. Вазодилатацията понякога се случва по други причини, включително консумация на алкохол и някои медицински състояния.
Без значение каква е основната причина, тези с еритрофобия вероятно ще се притеснят и ще се смутят, когато това се случи. Това води до порочен кръг, в който зачервяването вероятно ще се влошава и влошава.
Социална фобия
Страхът от зачервяване може да бъде симптом на социално тревожно разстройство (социална фобия) Страхът обикновено не е от самата реакция на зачервяване, а по-скоро от вниманието, което може да привлече от другите. Ако сме притеснени или смутени, последното нещо, което искаме, е допълнително внимание.
Изчервяването обикновено е придружено от различни негативни мисли, които всички се фокусират върху това как бихме могли да бъдем възприети. Това от своя страна повишава нивото на зачервяване, което допълнително подхранва негативните мисли и след това ни кара да се чувстваме още по-тревожни или смутени.
Симптоми
По ирония на съдбата най-силният симптом на страха от зачервяване обикновено е допълнително зачервяване. Докато усещате, че губите контрол над ситуацията, вероятно ще ставате все по-червени и червени.
Освен това може да изпитате такива често срещани симптоми на фобия като треперене, изпотяване, повишен пулс и затруднено дишане нормално. Може да се спънете в думите си или изобщо да ви се стори невъзможно да продължите разговора.
С течение на времето може да започнете да развивате изпреварваща тревожност, при която се страхувате да се окажете в ситуация, която може да ви накара да се изчервите.
Може да започнете да избягвате определени социални ситуации или в краен случай изобщо да избягвате да излизате. Може да развиете и допълнителни социални фобии, като стряскане или страх от ядене пред другите, поради страх, че тези дейности могат да предизвикат реакция на зачервяване.
Лечение
Лечението зависи от тежестта и сложността на симптомите. Често страхът всъщност не е от самата реакция на зачервяване, а от реакциите, които смятате, че другите могат да имат към вашето зачервяване. Кратки опции за терапия, като когнитивно-поведенческа терапия (CBT), лекуват фобията, като ви преподават нови модели на мислене и поведения, които помагат за намаляване на страха. Предлагат се и медикаменти, които най-често се използват в допълнение към терапията.
В допълнение към терапията и медикаментите се предлага хирургическа намеса за ограничаване на зачервяването в редки случаи, но обикновено не е препоръчителен метод за лечение на еритрофобия.