Самоинвалидирането включва участие в поведения, които саботират шансовете ви за успех. Защо хората да правят неща, които биха могли да ги накарат да се провалят? Всички искаме да се чувстваме добре със себе си, но изследователите са установили, че понякога стигаме дотам, че да навредим на шансовете си за успех, за да избегнем поемането на отговорности за нашите неуспехи.
Когато са изправени пред важен изпит, например, учениците могат да останат навън цяла нощ, за да избегнат ученето. Тогава, когато се справят зле, те могат да обвиняват своите лоши резултати на приятелите си, че ги държат навън късно, а не на собствената им липса на интелигентност.
Просто казано, самоинвалидирането позволява на хората да намерят външен източник, който да бъде виновен за възможни неуспехи. Въпреки че това може да бъде ефективна стратегия за защита на самочувствието, разбираемо може да има значително отрицателно въздействие върху успеха.
Нека разгледаме по-отблизо защо се случва самоинвалидирането и потенциалните резултати от това поведение.
Защо хората се самоинвалидират?
Психолозите са открили, че всички ние имаме силна нужда да обвиняваме провалите си от външни сили, като в същото време вземаме лична заслуга за успехите си. Това поведение защитава самочувствието ни, но може и да ни накара да правим неща, които всъщност ни карат да имаме по-малка вероятност да успеем.
Тази тенденция е известна като самоинвалидиране, дефинирано като самосаботиращо действие или избор, който пречи на хората да поемат лична отговорност за резултатите. По същество хората създават препятствия, така че евентуални провали могат да бъдат обвинявани от тези външни сили. Неуспехът може да доведе до дискомфорт, когато хората осъзнаят, че собствената им липса на умения или подготовка е довела до резултата.
Участвайки в действия, които подкопават възможния успех, хората избягват да се налага да се изправят пред истината и да приемат собствените си недостатъци.
Има много различни форми на самоинвалидизиране. Понякога това поведение може да бъде доста безобидно, но в някои случаи може да бъде много по-сериозно. В някои случаи това може дори да накара хората да участват в потенциално опасно поведение.
Например учениците могат да отлагат домашното си или да отлагат ученето до последната минута. Спортистите могат да пропуснат тренировката или да останат до късно вечер преди голяма игра. В някои случаи хората могат да се ангажират с по-опасни форми на самоуправление, като злоупотреба с наркотици и алкохол.
Изследователите предполагат, че самоинвалидирането може да бъде свързано с това, което е известно като самообслужващо се пристрастие, при което хората претендират за личен кредит за успех, но обвиняват външни сили за своите неуспехи.
Представете си например, че се подготвяте да се състезавате в първия си маратон. Следвали сте тренировъчен график и сте се хранили здравословно, но с наближаването на състезателния ден се оказвате, че се съмнявате в способността си успешно да стигнете до финалната линия.
През седмиците и дните, водещи до голямото състезание, се оказвате, че прескачате тренировките си и преяждате с нежелана храна. Когато денят най-накрая пристигне да се състезавате в маратона, вие се чувствате муден и не във форма. В резултат на това поведение на самоинвалиди, вие можете да обвинявате неспособността си да завършите състезанието за това, че сте във форма или подути, а не за евентуалната си липса на способности.
Изследвания за самоинвалидизиране
Феноменът е описан за първи път от изследователи Стивън Берглас и Едуард Джоунс в проучване от 1978 г., което включва произволно възлагане на студенти да попълват анаграми, някои от които са разрешими, а други не.
След това на всички ученици беше казано, че са се справили добре. Тази обратна връзка явно смущаваше и объркваше участниците, на които бяха дадени неразрешими анаграми. Казаха им, че са се справили добре, но нямат представа как и защо.
„Това са хората, на които им се казва, че са брилянтни, без да знаят как се получава това заключение“, каза д-р Берглас пред The New York Times през 2009 г.
След това доброволците бяха попитани дали биха искали да вземат или лекарство за повишаване на ефективността, или инхибиране на ефективността, преди да вземат нов тест. От участниците огромните 70 процента от тези, на които са дадени неразрешими анаграми, са избрали да приемат лекарството, инхибиращо ефективността, в сравнение с едва 13 процента от тези, на които са дадени разрешимите анаграми.
Защо някои биха избрали лекарството, предназначено да влоши ефективността им при тест? Тези резултати предполагат, че когато хората са уверени в способностите си да изпълняват дадена задача, те биха предпочели да им се даде нещо, което да им помогне да се справят още по-добре. Онези, които не са сигурни в своите способности, обаче са по-склонни да искат лекарството, което ще навреди на тяхното представяне, като по този начин ще им даде външен източник за вина за възможните им неуспехи.
Ефектите
Целта на целия този самосаботаж е да защити егото и самочувствието, а експертите са установили, че той действително работи. Доказано е, че хората с високо самочувствие се ангажират с повече самоинвалиди. За много хора това поведение се случва почти автоматично. Измисляме извинения за неуспех, преди дори да сме опитали, но често го правим несъзнателно.
Въпреки че самоинвалидирането може да допринесе много за защита на самочувствието ни, то може да има и сериозни негативни странични ефекти. Ако поставяте бариери пред успеха по пътя си, няма начин да си давате всички шансове, които трябва да постигнете целите си. Не само това, като възпрепятствате шансовете си, по същество намалявате очакванията си за себе си както сега, така и в бъдеще.
Изследователят Шон Маккреа също установи, че самоинвалидирането може да доведе до по-ниска мотивация и по-малко стимул да се опитате да успеете в бъдеще. В поредица от експерименти той манипулира резултатите на участниците при тестовете за интелигентност. На някои участници беше даден избор или да се подготвят за полагане на теста, или да се присъединят към група „без практика“. Тези, които след това са получили лоши резултати, са по-склонни да обвиняват липсата на практика, но Маккрей също така открива в по-късни експерименти, че тези, които имат оправдание за ниските си резултати (т.е. разсейване, липса на подготовка и т.н.), са по-малко мотивирани да се подготвят за бъдещ тест от тези, които не са имали външен източник за вина.
„Хендикапът им позволи да кажат:„ Като се има предвид всичко, всъщност се справих доста добре “, каза Маккреа пред Бенедикт Кери, пише за Ню Йорк Таймс. „И няма задвижване за подобряване.“
Още негативни последици от самоуправлението:
- Студентите, които се занимават със самоинвалиди, отчитат по-малко време всяка седмица в учене.
- Самоуправляващите се също са склонни да имат по-ниски оценки като цяло.
- Също така е по-вероятно да употребяват алкохол, преди да се заемат със задача.
- Това вреди и на социалните отношения. Изглежда, че самоинвалидите винаги имат оправдание, така че често се разглеждат като „хленчещи“. Изследователите са установили, че самоуправляващите се оценяват по-отрицателно от своите връстници.
Самоинвалидирането може да защити егото, но то носи значителни разходи. Поставянето на препятствия пред успеха може да осигури оправдание за неуспехи, но също така ни прави по-склонни да се провалим. Чувствате ли се добре със себе си сега или давате всичко от себе си и рискувате да се провалите? Изследването предполага, че докато самочувствието ви може да вземе временен удар, отказът от поведението със самоинвалиди може да е по-добър за бъдещ успех.
Дума от Verywell
Ако подозирате, че се занимавате със самоуправление, говорете с терапевт. Лицензиран специалист по психично здраве може да ви помогне да преодолеете самосаботажа, за да можете да постигнете целите си и да се чувствате по-добре за себе си.
