Автономия срещу срам и съмнение в психосоциален етап 2

Съдържание:

Anonim

Автономията срещу срама и съмнението е вторият етап от етапите на психосоциално развитие на Ерик Ериксон. Този етап настъпва на възраст между 18 месеца и около 2 или 3 години. Според Ериксон децата на този етап са фокусирани върху развиването на по-голямо чувство за самоконтрол.

Нека разгледаме по-подробно някои от основните събития на този психосоциален етап на развитие.

Общ преглед

  • Психосоциален конфликт: Автономия срещу срам и съмнение
  • Основен въпрос: „Мога ли да правя нещата сам или разчитам на помощта на другите?“
  • Основна добродетел: Ще
  • Важни събития): Обучение за тоалетна

Автономия срещу срама и съмненията на предишния етап

Теорията на Ериксон за психосоциалното развитие описва поредица от осем етапа, които се провеждат през целия живот. Първият етап на развитие, доверието срещу недоверието, е свързано с изграждането на чувство за доверие към света. Следващият етап, автономия срещу срам и съмнение, надгражда този по-ранен етап и полага основите за бъдещите етапи.

Какво се случва по време на етап 2

Ако сте родител или ако някога сте общували с дете на възраст между 18 месеца и 3 години, вероятно сте били свидетели на много от отличителните белези на етапа на автономия срещу срам и съмнение. В този момент от развитието малките деца започват да изразяват по-голяма нужда от независимост и контрол над себе си и света около тях.

По време на предишния етап на развитие, доверието срещу недоверието, децата са почти изцяло зависими от другите за техните грижи и безопасност. По време на този етап децата изграждат основите на доверието в света. С напредването си във втория етап обаче е важно малките деца да започнат да развиват чувство за лична независимост и контрол. Докато се научават да правят нещата за себе си, те установяват чувство за контрол над себе си, както и някаква основна увереност в собствените си способности.

Важни задачи

Получаването на чувство за личен контрол над света е важно на този етап от развитието. Децата на тази възраст стават все по-независими и искат да получат повече контрол над това, което правят и как го правят. Има редица различни задачи, които често са важни по време на етапа на развитие на автономията срещу срама и съмнението.

  • Обучението в тоалетната играе основна роля; да се научим да контролираме функциите на тялото си води до усещане за контрол и чувство за независимост.
  • Други важни събития включват получаване на по-голям контрол върху избора на храна, предпочитанията на играчките и избора на дрехи.
  • Децата в този етап на развитие често изпитват нужда да правят нещата самостоятелно, като например да избират какво ще носят всеки ден, да обличат собствените си дрехи и да решават какво ще ядат. Макар че това често може да бъде разочароващо за родителите и болногледачите, това е важна част от развитието на чувство за самоконтрол и лична автономия.

Децата, които успешно преминат този етап, се чувстват сигурни и уверени, докато тези, които не го правят, остават с чувство за неадекватност и неувереност в себе си. Този етап служи и като важен градивен елемент за бъдещото развитие. Децата, които имат увереност в своите умения, са по-склонни да успеят в последващи задачи като овладяване на социални, академични и други умения.

Какво могат да направят родителите, за да насърчат успеха?

Има редица неща, които родителите могат да направят, за да насърчат успеха на този етап от психосоциалното развитие.

  • Осигурете възможности на децата да бъдат независими. Позволете им да избират храна, облекло и играчки и осигурете увереност, че са си свършили добре работата.
  • Бъдете подкрепящи по време на тренировка за гърне, но не и наказателни за злополуки.
  • Предложете безопасни обекти, където децата могат да играят независимо с подкрепата и напътствията на доверен болногледач.

Предлагането на успокоение и вярата в способностите на вашето дете е от решаващо значение за развитието на чувство за автономност и увереност. Родителите, които са негативни или наказват детето за прости грешки, могат да допринесат за чувство на срам или съмнение в себе си.

Етап 3: Инициатива срещу вина