Граничното разстройство на личността (BPD) се свързва с редица различни признаци и симптоми. За да бъде диагностициран с BPD, човек трябва да отговаря само на пет от общо девет диагностични критерия, което означава, че BPD при един човек може да изглежда много различно от BPD при друг. Това накара някои експерти да се замислят дали има всъщност различни типове гранични личности.
BPD подтипове в популярни медии
В популярните медии и книгите за поп психология има много дискусии за различни подтипове BPD. Например в нейната книга Разбиране на граничната майка, Д-р Кристин Лоусън, описва четири подвида майки с BPD: Waif (безпомощни), Отшелник (страховит / избягващ), Кралицата (контролиращ) и Вещицата (садистичен).
В Основното семейно ръководство за гранично разстройство на личността от Ранди Крегер, хората с BPD са групирани в по-ниско функциониращи / конвенционални типове спрямо по-високо функциониращи / невидими типове.
Конвенционалният тип се описва като много саморазрушително поведение, което изисква честа хоспитализация и е много слабо функциониращо, което означава, че той или тя може да не е в състояние да работи или да ходи на училище. Авторът нарича това саморазрушително поведение „действащо“, идея, която корелира с концепцията за интернализиране на симптомите.
За разлика от това, невидимият тип е описан като функциониращ добре в повечето контексти, но участващ в много „поведение“, като вербално малтретиране, критикуване на други или превръщане в насилие. Това описание корелира добре с концепцията за външни симптоми.
Тези подтипове BPD в популярната литература са извлечени от собствените експертни мнения на авторите за съществуването на различни видове гранични личности. Съвсем наскоро изследователите се опитват да възприемат количествен подход, за да опишат подвидовете на BPD. Изследването по темата рисува по-сложна картина.
Изследване на подвидовете
Изследванията за съществуването на подтипове BPD са смесени.
Някои изследователски проучвания са установили, че BPD може да се третира като единна диагностична единица без наличието на ясни подтипове. Но други проучвания са идентифицирали някои подвидове BPD.
Едно проучване, което изследва типове гранични личности въз основа на модели на съпътстващи личностни проблеми, идентифицира три подтипа на BPD, които се отразяват върху трите клъстера на личностните разстройства в Диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства: клъстер А, клъстер В и Клъстер В. Тези в подгрупата на клъстер А са склонни да участват в по-параноично мислене и ексцентрично поведение, тези в Б имат по-драматични или арогантни личности, а тези в С са по-страшни.
Друго проучване, което изследва подтипове на BPD при юноши и момичета с BPD, открива надеждни подтипове при момичета, но не и при момчета. Момичетата с BPD са склонни да попадат в една от следните категории: високо функциониращо интернализиране, депресивно интернализиране, histrionic и гневно екстернализиране.
Трето проучване установи три подтипа на BPD: изтеглено-интернализиращо, силно нарушено-интернализиращо и тревожно-екстернализиращо.Интересното е, че последните две проучвания показват, че разликите между интернализиращи спрямо екстернализиращи симптоми и високо спрямо слабо функциониращо може да са важни в BPD и отчасти може да потвърди някои от популярната психологическа литература по темата.
Поради несъответствията в изследователската литература са необходими много повече изследвания по тази тема.
Последици от лечението на BPD
Поне едно проучване е установило, че лица с различни прояви на BPD могат да реагират по различен начин на лечението. В това проучване хората от тежко нарушен интернализиращ се подтип не виждат подобрение на симптомите при лечение, докато тези от тревожно-екстернализиращия и оттегления-интернализиращ се подтип.
Това предполага, че прогнозата за BPD може да е различна в зависимост от подтипа, към който принадлежи индивидът. Необходими са обаче много повече изследвания, преди да можем да кажем нещо категорично за диференцирания отговор на лечението.
